Имунофан се синтезира на базата на естествения пептиден хормон на тимусния имунитет – тимопоетин. Лекарството съдържа като активно фармакологично вещество  хексапептида от  структурната формула  аргинил-алфа-аспартил-лизил-валил-тирозил-аргинин  с молекулно тегло 836 Da. Съставът и последователността на аминокиселините са защитени с патент на RF № 2062096. Обширни клинични изпитвания и дългогодишен опит в терапевтичното приложение на лекарството в най-престижните клиники в Русия показаха убедително, че имунофаном е колко ефективен  имунорегулатор  в световната медицина алтернатива не.

Към днешна дата е разработена, усвоена и използвана технологията за промишлено производство на 3 дозирани форми на това лекарство:

• под формата на инжекционен разтвор;
• под формата на ректални супозитории (супозитории);
• под формата на дозиран интраназален спрей.

Свойства и характеристики на Имунофан

Фармакологичните ефекти на лекарството се основават предимно на неговата способност

• възстановяване на баланса на редокс системата на тялото;
• да повлияе значително на промяната в състоянието на имунната система, както с нейното отслабване, така и с прекомерна активност, като по своеобразен начин регулира нейните показатели в посока нормализиране на състоянието на имунната система;

• при комплексна употреба, за значително повишаване на ефективността на основната терапия при широк спектър от патологии, включително поради качествената уникалност на действието по отношение на множествена лекарствена резистентност.

В  “Инструкцията за медицинска употреба на лекарството Imunofan”, одобрена от Фармакологичния комитет на Министерството на здравеопазването на Руската федерация с протокола, е формулирано следното

Показания за употреба на лекарството в комплексна терапия и самостоятелно

• онкологични заболявания;
• опортюнистични инфекции (цитомегаловирус и херпетични инфекции, токсоплазмоза, хламидия, пневмоцистоза, криптоспоридиоза);
• хроничен вирусен хепатит;
• хронична бруцелоза;
• дифтерия, включително носител на бактерии;
• токсемия;
• септикотоксемия;
• септичен ендокардит;
• гнойно-септични усложнения при хирургични пациенти;
• бронхообструктивен синдром;
• холецистопанкреатит;
• ревматоиден артрит;
• псориазис.

• Относно имунитета

  28.09.2020 г

  Имунитетът (на латински immunitas – освобождение) е специална способност на живите организми да се справят с чужди агенти. Имунната система се активира, когато в тялото попаднат патогенни тела: бактерии, вируси, хелминти, токсини или собствени изродени клетки.

  Имунитетът е отговорът на организма към проникването на чужд агент, насочен към защита на собствените му клетки от патогенните му ефекти. Учените отдавна са изследвали работата на имунната система и са установили, че има два вида имунитет: вроден и придобит. Вродената резистентност към патогени се формира вътреутробно, на фона на здравето и начина на живот на майката. Придобитата резистентност е следствие от предишно заболяване или ваксинация.

  За да разберем как работи имунната система, достатъчно е да си я представим като отряд със специално предназначение, който защитава голяма държава – човешкото тяло. Когато чужди тела (антигени) попаднат в кръвта, специални бойци (Т-лимфоцити) разпознават извънземните и започват специална операция за унищожаването им.

   

  Кой е отговорен за различните видове имунитет?

  • Костен мозък . Той е централният орган на имуногенезата. Всички клетки, участващи в имунните реакции, се произвеждат в костния мозък.
  • Тимус (тимусна жлеза). В тимуса някои имунни клетки (Т-лимфоцити) узряват, след като са се образували в костния мозък.
  • Далак . В далака имунните клетки (В-лимфоцити) също узряват, освен това в него активно протича процесът на фагоцитоза – когато специални клетки на имунната система улавят и усвояват микроби, които са влезли в тялото, фрагменти от собствените им мъртви клетки и т.н.
  • Лимфни възли . По своята структура те приличат на гъба, през която непрекъснато се филтрира лимфата. В порите на тази гъба има много имунни клетки, които също улавят и усвояват микроби, попаднали в тялото. В допълнение, клетките на паметта се намират в лимфните възли – това са специални клетки на имунната система, които съхраняват информация за микроби, които вече са влезли в тялото по-рано.

  По този начин органите на имунната система осигуряват образуването, съзряването и пространството за живот на имунните клетки. В тялото ни има много видове от тях, ето основните.

   

  • Т-лимфоцити . Наречени са така, защото след като се образуват в костния мозък, узряват в тимусната жлеза – тимуса. Различните подтипове Т-лимфоцити са отговорни за различни функции. Например Т-клетките-убийци могат да унищожат вирусно-инфектирани клетки, за да спрат прогресията на инфекцията, помощните Т-клетки помагат на имунната система да разпознава специфични видове микроби, а супресорните Т-клетки регулират силата и продължителността на имунния отговор.
  • В-лимфоцити . Името им идва от Bursa fabricii (торба на Fabricius) – специален орган при птиците, в който тези клетки са открити за първи път. В-лимфоцитите са способни да синтезират антитела (имуноглобулини). Това са специални протеини, които “залепват” за микробите и причиняват тяхната смърт. Антителата могат също да неутрализират някои токсини.
  • Естествени убийци . Тези клетки намират и убиват ракови клетки и клетки, заразени с вируси.
  • Неутрофилите и макрофагите са в състояние да улавят и усвояват микроби – да извършват фагоцитоза. В допълнение, макрофагите играят критична роля в процеса на представяне на антигена, когато макрофагът въвежда парченца усвоен микроб в други клетки на имунната система, което позволява на тялото да се бори по-добре с инфекцията.
  • Еозинофилите предпазват тялото ни от паразити – осигуряват антихелминтен имунитет.
  • Базофили – изпълняват главно сигнална функция, освобождавайки голямо количество сигнални вещества (цитокини) и по този начин привличайки други имунни клетки към огнището на възпалението.